Новогодишно пожелание

„С какво ще запомниш 2010?” – първоначално помислих, че някои от скайп-абонатите ми са достатъчно надеждни и затова се обърнах най-напред към тях с този въпрос, като отговорите бяха силно разнообразни. От „с майка ти”(Гошо, а ако издам, че ти си го казал и твоята майка прочете?? Но нали беше Коледа, ще постъпя благородно и няма да го направя), през “ddz s prostotii”, до „и аз се чудя още” и „не ме питай, мисля да си я изключа от биографията”. Само два еднакви отговора имаше – с успешните кандидатстудентски (точно така, това е една дума) изпити, както и със завършването на гимназията и началото на студентския живот. Но статистически погледнато, този отговор се повтаря най-често(веднъж), така че можем да приемем, че мнозинството от нас се радва именно на това. Макар че след „майка ти” отговорът на анонимния човек (НЕ е Гошо) се превърна на „простотии”. То и първият отговор си беше простотия. Обобщено казано, народът се радва на студентски живот и простотия. :)

И така, надцених скайп-абонатите, затова реших да попитам Гугъл. Знаете ли, че 2010 е международна година на биоразнообразието? Интересен факт също така е, че през 2010 е (било) извършено „самопреброяване”, като „всеки, чувстващ се волжки българин, трябва да се отчете”. Имаше, разбира се, нещо и за Бойко Борисов. Общо взето, това е. Надцених и възможностите на Гугъл.
И тези отговори не ми харесаха.

Не мога да кажа, че 2010г. не ми хареса… тя не е виновна за нищо. Е, разбира се, че си имаше положителни страни като доживотното отърваване от Гина. Но скоро някой изтърси глупостта (май беше Дженков), че „класната му липсвала”. Естествено. Както и на всичко друго хубаво се намери по някой, който да се изплюе отгоре.

Ще запомня 2010 с това, че най-после си дадох гласност на мнението (сходно с доста от вашите). Бях набедена за инфантилна и арогантна и беше предречено, че цял живот ще имам проблеми със себе си. Сбъднах си няколко желания, но те бяха обвинени за несъществени. Няколко успеха(?), реакцията за които беше „Е, и?”. Много плаках и много се смях през 2010. И много пораснах. Според някои – не и на акъл. Само с 8-9 килограма отгоре. Майната ви. Промених се съществено. И забележимо. Благодаря за констатацията „Различна си, има ти нещо”. Благодаря на този, който забеляза. И не благодаря на този, който не забеляза. Не са само няколкото килограма отгоре. Сблъсках се с човешка простотия и с нечовешка простотия. Бях обвинявана за това, което (не) съм. Много пътувах. И много хора срещнах. И много малко срещнах. Много цветове на косата смених. И започнах да пия кафе в четвъртък сутрин в 7:10. И по три мартинита – когато се удаде възможност. Станах подредена. И много разхвърляна. Истината не знам къде е. Не знам кой цвят върху главата ми ви харесва най-много. Ваша си работа.

Нова година не е време за равносметка. Равносметка ще си правя на рождения ден (благодаря на хората, които помнят точната му дата), когато съм остаряла и помъдряла. Когато е изминала година от живота ми. А не от календара. Но на тези, които имат рожден ден днес, им е време.

Нова година е не е време за равносметка. Просто още един повод за мазни чалги, ядене и пиене. И малко пиратки. Да е специфично. Не си правете труда да си пожелавате в 00:00 нещо, което годината да ви донесе. Новата година нищо няма да промени нищо, ако не го направите сами. Годината не е лоша, безсмислените ви преживявания и лицемерието я правят такава.

Затова ви пожелавам стойностни хора и искреност. И весело прекарване на вечерта. И да не дойдете всички в апартамента на Дженков! Тактично моля и госта от миналата година, който познаваше натрапилия се клошар, също да не идва. Тоалетната е запушена. Благодаря за разбирането.